Как хормоните влияят на апетита ни и хранителното ни поведение

Ние не решаваме сами дали да сме гладни или сити след хранене, нали? Просто усещаме едно от тези състояния в подходящия момент и след това предприемаме съответните действия.

Също така не можем да обясним защо предпочитаме шоколадово блокче пред зелена ябълка за следобедна закуска, когато сутринта твърдо сме възнамерявали да се придържаме към здравословни избори.

И така, ако нашето хранително поведение и изборът на храна не са изцяло под наш съзнателен контрол и понякога противоречат на намеренията ни, кои са другите сили, които действат, как функционират и защо често изглежда, че провалят плановете ни?

„Необходимостта да намерим гориво за генериране на енергия е дълбоко заложен стремеж в биологията на всички живи организми: всички имаме нужда от храна, за да оцелеем. Затова не е изненадващо, че телата ни имат толкова сложна система за контрол на приема на храна, управлявана от хормони“, обяснява Джоузеф Проието, професор по медицина в Университета в Мелбърн.

Изглежда, че хормоните действат като химически посредници между тялото и мозъка, които координират нашето хранително поведение и избор на храна.

Тези хормони циркулират в кръвта и произхождат от тъкани в различни части на тялото, които се занимават с приема и съхранението на енергия, включително червата (които приемат и смилат храната), мастната тъкан (която съхранява енергията като мазнини) и панкреаса (който произвежда хормони, участващи в съхранението на енергия, като инсулин).

„Необходимостта да намерим гориво за генериране на енергия е дълбоко заложен стремеж в биологията на всички живи организми: всички имаме нужда от храна, за да оцелеем. Затова не е изненадващо, че телата ни имат толкова сложна система за контрол на приема на храна, управлявана от хормони.“

— Професор Джоузеф Проието, Университет в Мелбърн

Някои хормони са отговорни за стимулиране на глада (нека ги наречем „хормони на глада“), докато други са отговорни за това да се чувстваме сити (нека ги наречем „хормони на ситостта“).

По-долу е представена опростена информация за хормоните, участващи в регулирането на апетита. От нея можете да научите къде различните хормони се отделят от тялото и как влияят на апетита ви.

След като се заситим, стомахът намалява желанието ни да ядем, като произвежда по-малко от хормона на глада и изпраща сигнал до мозъка да спрем да се храним. В същото време нивата на хормоните на ситостта се повишават след хранене и достигат своя пик между 30 и 60 минути по-късно.

Тази динамична взаимовръзка между сигналите от хормоните на глада и ситостта помага на мозъка ни да регулира хранителното ни поведение. Друг набор от хормони може да насочва избора ни на храна и да ни мотивира да ядем, дори при липса на физически глад.

^{Тази информация е единствено с цел повишаване на осведомеността за заболяването. Моля, консултирайте се с вашия лекар или медицински специалист, ако имате въпроси, и следвайте техните препоръки.}

Изглежда, че нивата на хормоните също се променят, когато отслабваме. Няколко проучвания установяват, че загубата на тегло, предизвикана от диета, е свързана с хормонални промени, които насърчават възстановяването на теглото.

След намаляване на телесното ни тегло нивата на хормоните на ситостта спадат, а нивата на хормоните на глада се увеличават. Тези промени водят до трайно повишаване на глада, намалено чувство за ситост и изгаряне на по-малко калории. Тези промени могат да продължат до три години и вероятно са част от причината, поради която 8 от 10 души в крайна сметка възвръщат загубеното тегло в дългосрочен план.

Тези открития предполагат, че потискането на глада след отслабване може да помогне на хората да запазят новото си тегло.

Важно е да помним, че не можем да контролираме хормоните си. Когато се чувстваме гладни, е много трудно да се въздържим от храна – независимо колко силно го искаме. Но научаването как работят нашите хормони може да ни помогне да разберем какви действия и стратегии са необходими, за да управляваме ефективно теглото си.