Макар ИТМ традиционно да се използва за констатиране на наднормено тегло и да присъства в настоящите определения за затлъстяване, Комисията обръща внимание на една от основните му слабости – ИТМ не отразява разпределението на телесните мазнини.

Тъй като при ИТМ не се прави разграничение между мастната и немастната тъкан, е възможно при определени хора ИТМ да е с нормални стойности или да е на границата за наднормено тегло, а те всъщност да имат прекомерно количество телесни мазнини. Поради това в определени случаи, най-вече при по-възрастните хора, затлъстяването може да се подмине и да не бъде диагностицирано и следователно рисковете за здравето да останат незабелязани.

Същият проблем съществува и в противоположния случай – при някои хора, като спортистите например, които са с висока мускулната маса и нормално количество телесни мазнини, ИТМ нерядко е висок. Поради това може погрешно да им се постави диагноза „затлъстяване“.

Оттук става ясно, че макар ИТМ да е ценно диагностично средство, проверката за прекомерно количество телесни мазнини чрез показатели като съотношението талия/ръст, обиколката на талията и съотношението обиколка на талията/обиколка на бедрата е по-ефективно при констатирането и диагностицирането на затлъстяването. Можете да определите какво е съотношението талия/ръст при Вас, като използвате нашия калкулатор по-долу.

Предложеното от Комисията определение за затлъстяването като заболяване, за което е характерно наличието на прекомерно количество телесни мазнини, отразява истината само наполовина.

Това е така, защото в горното определение не се отчита фактът, че при някои хора с прекомерно количество телесно мазнини се наблюдават повече усложнения, като например сърдечносъдови заболявания или диабет тип 2, докато при други усложнения няма. Това мотивира Комисията да предложи две нови категории затлъстяване – предклинично и клинично.

Комисията определя предклиничното затлъстяване като заболяване, при което са налице прекомерно количество телесни мазнини и определена степен на риск за здравето, но не се наблюдават нарушения на органите и/или намалена способност за изпълнение на ежедневни дейности.

Комисията определя клиничното затлъстяване като хронично заболяване (поради самото наличие на прекомерно количество телесни мазнини), за което са характерни признаци и симптоми за нарушения на органите и/или намалена способност за изпълнение на ежедневни дейности.

Признак за нарушена функция на органите може да бъде например задухът, причинен от въздействието на затлъстяването върху сърцето и белите дробове. Симптоми за нарушена функция на тъканите може да бъдат например болката в коленете или таза, дължаща се на скованост в ставите, и намаленият двигателен обем.

Сред ежедневните дейности, чието изпълнение може да бъде затруднено, спадат грижите за личната хигиена, личният тоалет, обличането, грижата за кожата и краката.

До какво финално определение за затлъстяването в крайна сметка стига Комисията? На достъпен език тя гласи следното: „Заболяване, при което е налице прекомерно количество телесни мазнини и/или нездравословно разпределение на мазнините в тялото, обусловено от множество фактори, които все още не са напълно изяснени.“¹

При затлъстяването е важно да се прави разграничение дали има висок риск от поява на заболявания или вече са се появили заболявания, тъй като от това зависи дали целта при контрола на теглото е превенция или лечение.

Подобна стратегия се прилага при други често срещани заболявания като например преддиабет, който обикновено може да се контролира чрез промени в начина на живот, и диабет, при който е необходимо медицинско лечение.

Тъй като при хората с клинично затлъстяване вече се наблюдават признаци за влошена функция на органите, подходът към клиничното затлъстяване трябва да бъде насочен предимно към подобряване на тези усложнения.

От друга страна, тъй като при предклиничното затлъстяване може да се повиши рискът от поява на свързани с него заболявания, като например сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2 и клинично затлъстяване, подходът към предклиничното затлъстяване трябва да бъде насочен предимно към намаляването на риска.

Важно е да не отлагате разговора със своя лекар за предклиничното и клиничното затлъстяване.

Това е така, защото предприемането на своевременни действия е от решаващо значение, за да не се допуска предклиничното затлъстяване да се превърне в клинично. И в двата случая подходът към затлъстяването трябва да е насочен предимно към подобряване на здравословното Ви състояние като цяло, а не да е съсредоточен само върху отслабването.

В общи линии резултатите от работата на гореспоменатата Комисия са в подкрепа на виждането за затлъстяването като хронично заболяване, при което своевременното откриване и персонализираното диагностициране могат да допринесат за по-индивидуализиран подход.

Все още не е ясно как ще се приложат тези препоръки на практика. Така например отлагането на лечението до момента, в който не настъпят усложнения, и изключването на заболявания като диабет тип 2 от критериите за поставяне на диагноза са в противоречие с настоящите препоръки и може да се отразят на достъпа до лечение. Освен това медицинските специалисти ще се нуждаят от допълнително обучение и достатъчно ресурси, за да бъдат в състояние да поставят точни диагнози, да изготвят персонализирани планове за лечение и да проследяват хората със затлъстяване, без да се нарушава устойчивостта на системите на здравеопазване.

Независимо как се класифицира прекомерното тегло, ако на ранен етап потърсите подкрепа от приятелите и семейството си, както и от лекари, бихте могли да предприемете мерки, за да опазите здравето си и да си осигурите по-здраво и по-щастливо бъдеще.