При затлъстяване мастната тъкан, освен като енергиен резерв, изпълнява функция и на активен ендокринен орган, тъй като отделя множество медиатори на възпалението. Това води до поддържане на хронично нискостепенно възпаление в организма, което се предполага, че е определящо за развитието на инсулинова резистентност при затлъстяване. Това се дължи на:
- пониженото усвояване на глюкозата в мускулите;
- повишен синтез на глюкоза в черния дроб;
- дисфункция на бета-клетките на панкреаса;
- ендокринна дисфункция на мастната тъкан.
От една страна, затлъстяването и наднорменото тегло са водещи рискови фактори за развитие на захарен диабет тип 2. Диабетът, от друга страна, е свързан с повишен риск от:
- сърдечносъдови заболявания – всеки 1 от 3 пациенти с диабет тип 2 има недиагностицирано сърдечносъдово заболяване;
- метаболитно-асоцииран стеатохепатит;
- когнитивен спад;
- обструктивна сънна апнея;
- диабетна нефропатия;
- диабетна невропатия;
- диабетна ретинопатия и други;
Захарният диабет тип 2 и затлъстяването споделят общи патогенетични механизми, поради което се наблюдава повишаване на честотата на инсулинова резистентност, дислипидемия, атеросклероза, неалкохолна мастна чернодробна болест и други метаболитни нарушения при хората, живеещи със затлъстяване. Това потвърждава, че инсулиновата резистентност и високите нива на кръвната захар повлияват нормалната функция на съдовете и органите в човешкото тяло.