Как хормоните контролират апетита и отношението ни към храната

Не ние решаваме дали сме гладни или сити след като се нахраним, нали? Просто изпитваме едно от тези усещания за определен период от време и спрямо него предприемаме съответните действия.

Също така не можем да разберем защо предпочитаме шоколад пред зелена ябълка за късна следобедна закуска, когато сутринта твърдо сме си обещали да бъдем непоклатими в избора си на здравословна храна.

Така че, ако нашето отношение към храната и изборът какво да хапнем не са изцяло под съзнателния ни контрол и понякога се противопоставят на нашите намерения, то какви са другите сили, които ни въздействат, как работят и защо често „саботират“ плановете ни?

„Необходимостта да намерим гориво, благодарение на което да генерираме енергия, е движеща сила в биологията на всички живи организми: всички ние имаме нужда от храна, за да оцелеем. Следователно не е изненадващо, че нашите тела имат толкова сложна система, която контролира приема на храна, посредством хормони“, обяснява Джоузеф Пройето, професор по медицина в Университета в Мелбърн.

Изглежда хормоните играят ролята на химични посредници между тялото и мозъка. Така, те координират нашето поведение при хранене и избора на храна.

Хормоните, които циркулират в кръвоносната система, идват от тъкани в различни части на тялото, участващи в приема на енергия и съхранението й. Това са тънките черва (които приемат и разграждат храната), мастната тъкан (която съхранява енергията под формата на мазнини) и панкреаса (който произвежда хормони, участващи в съхранението на енергия, като инсулин).

Едни хормони стимулират чувството на глад (нека да ги наречем „хормони на глада“), докато други са отговорни за чувството на ситост (нека да ги наречем „хормони на ситостта“).

По-долу са представени част от хормоните, участващи в регулацията на апетита. На картинката се вижда местата, от които се освобождават различните видове хормони от тялото и как те влияят на апетита.

Когато стомахът ни е пълен, той намалява желанието да се храним като произвежда по-малко от хормона на глада и изпраща съобщение до мозъка, с което му казва да прекрати приема на храна. В същото време, след прием на храна, нивата на хормоните на ситостта се увеличават и достигат своя пик между 30^та и 60^та минута.

Това динамично взаимодействие на съобщения от хормоните на глада и ситостта помага на мозъка да регулира поведението при хранене. Съществуват и други хормони, които контролират отношението ни към храната и така че да приемаме храна, дори при липса на истински физически глад.

Оказва се, че нивата на хормоните се променят при отслабване. Няколко проучвания установяват, че намаляването на телесното тегло, вследствие на диета, е свързано с хормонални промени, които водят до възвръщане на загубените килограми.

Загубата на тегло се последва от намаляване на нивата на хормоните на ситостта и увеличаване нивата на хормоните на глада. Това води до постоянно повишаване на усещането за глад, намаляване на чувството за ситост и изразходване на по-малко калории. Всички тези промени се запазват до три години и вероятно са част от причините, поради които 8 от 10 човека възстановяват изгубените килограми в дългосрочен план.

Тези констатации ни водят до предположението, че потискането на чувството за глад, след намаляване на теглото, би могло да помогне на хората да запазят постигнатите килограми.

Важно е да се запомни, че никой не може да контролира хормоните си. При чувство на глад е изключително трудно да не се приема храна - независимо от силата на желанието. Обаче, разбирането как хормоните функционират би могло да ни помогне при избора на терапиите и стратегиите, които ефективно подпомагат контрола на теглото.