We have detected that you are located in . Do you want to switch to the local site?
Затлъстяването обикновено е съпроводено с погрешни схващания и над него тегне стигма в училище, на работа, дори и в системата на здравеопазването. За да се преосмисли начинът, по който се подхожда към затлъстяването, е необходимо на отслабването да започне да се гледа като на един от редицата резултати, които могат да се постигнат с холистичен и персонализиран подход към здравето. По този начин хората със затлъстяване биха могли да съсредоточат усилията си в грижа за здравето като цяло, а не да се фокусират само върху отслабването.
При затлъстяването не става дума само за наддаване на тегло. Затлъстяването е хронично, рецидивиращо заболяване, което излага живеещите с него на риск от поява на над 200 физиологични, физически и психически усложнения, като високото кръвно налягане, болките в ставите и депресията са само малка част от тях. Ето защо правилният подход към затлъстяването не бива да е насочен само към отслабването. Оптималният подход би помогнал на пациентите освен да отслабнат, и да преодолеят усложненията, свързани със затлъстяването.
Повишаването на риска от високо кръвно налягане и висок холестерол са само две от възможните физиологични усложнения, до които води затлъстяването. Високото кръвно налягане и високите нива на холестерол от своя страна повишават риска от появата на сърдечно заболяване. Добрата грижа към затлъстяването се съсредоточава върху връщането на кръвното налягане и нивата на холестерола в нормални граници, а така се редуцират рисковите фактори, свързани със сърдечните заболявания.
Пример за физическо усложнение, до което може да доведе затлъстяването, е влошеното състояние на ставите. Със затлъстяването се повишава рискът от остеоартрит – заболяване при което се износва хрущялът между ставите. Това може да доведе до скованост и болка в ставите, което се отразява на подвижността. Както вече се спомена, добрият подход към затлъстяването не е насочен само към отслабването, а и към намаляване на тежестта и напрежението върху ставите. Това би спомогнало да се намали рискът от остеоартрит при страдащите от затлъстяване, а оттам и да се подобри здравословното им състояние като цяло.
Стигмата, която витае около затлъстяването, обикновено се отразява неблагоприятно на психичното здраве и се стига до състояния като депресия и тревожност. Едно проучване показва, че при юношите със затлъстяване рискът от поява на депресия е с 40% по-висок. Проблемите, свързани с психичното здраве, понякога се пренебрегват, защото са почти невидими. Холистичният подход към затлъстяването обаче не се ограничава само до физическите последици от него, а обръща внимание и на психичното здраве и благополучието, като по-този начин способства за контрола на заболяването.
Добрата Грижа към затлъстяването не си поставя за цел само сваляне на килограми, а следи и за подобрения в здравословното състояние като цяло, като например качество на съня, подобрено настроение и повишено самочувствие, които са доста по-мотивиращи показатели за напредък. С отбелязване на тези постижения и с подобаваща похвала пътят до по-доброто здраве може да изглежда по-лесен за изминаване. Чрез следване на холистичен подход към здравето, добрият подход към затлъстяването би могъл да помогне на хората, живеещи със затлъстяване да водят начин на живот, чрез който не само се постига устойчиво намаляване на теглото, а и се намаляват рисковете, свързани със затлъстяването.
За разработването на добър план за контрол на затлъстяването обикновено е необходимо съдействието на екип от медицински специалисти. Той може да включва лекари, медицински сестри, диетолози и психолози. Всички те заедно могат да помогнат за разработване на реалистичен план за контрол на теглото, съобразен със здравните цели за конкретния пациент. Някои от подкрепените с доказателства методи, които биха дали възможност на хората със затлъстяване да упражняват активен контрол над здравето си, са:
Осигурявайки правилните средства, подкрепа и насоки, комплексната грижа при затлъстяването може да помогне на хората, живеещи с него да преодолеят физиологичните, физическите и психичните усложнения, с които се свързва то. Ако хората със затлъстяване, медицинските специалисти и обществото като цяло започнат да гледат на към затлъстяването като нещо много повече от стремеж към отслабване, ще се направи крачка напред в посока към това живеещите със заболяването да получават грижите, които заслужават, без никакво предубеждение или стигма.
