Последиците от диетата: теглото се увеличава, самочувствието намалява

Аз съм психолог, затова обичам да задавам въпроса „защо“: Защо продължаваме да вярваме на тези лъжливи обещания? Оказва се, че това е съвсем естествено. Ако имаме проблем, търсим решение. Колкото по-голям е проблемът, толкова повече желаем да открием решение. Това е естествено, наричаме го мотивация за бягство („Телепортирай ме, Скоти“ за почитателите на Star Trek); ние искаме болката да спре. Търсим решението, изцелението.

Проблемът е, че подхождаме към теглото така сякаш наистина можем да свалим толкова килограми, колкото искаме. Кажете ми, че никога не сте си мечтали да постигнете желаното или идеалното тегло. Науката обаче ни казва нещо друго. Теглото не е начин на поведение и не може да бъде контролирано като такова. Апетитът се регулира от редица хормони и сложни мозъчни процеси, а тялото силно се противопоставя на загубата на тегло. Науката за затлъстяването като заболяване разказва история, която до голяма степен е противоположна на това, което чуваме в медиите, и съветите, които преди сме следвали.

Резултатът от диетите са две неблагоприятни последствия. Първо, хората, живеещи със затлъстяване, които искат да намалят килограмите, в момента са с по-голямо телесно тегло, отколкото когато са започнали опитите да отслабнат. Това не е ли ужасно тъжно? Биологията им е принудила тялото да се обърне срещу тях. Второ, виждаме, че тези неуспешни опити за отслабване са имали изключително отрицателно психологическо въздействие. При повечето хора самочувствието е претърпяло истински крах. Все пак най-разпространеното вярване винаги е било, че теглото е контролируемо и всичко, от което се нуждаем, е волята да ядем по-малко и да се движим повече. Виждате ли? Толкова е просто.

Така че, ако не успеете (което сега знаем, че не би било изненадващо, като се има предвид нашата генетика, биология, средата, в която живеем и начина ни на живот), това ни прави…. И ето - това е поредният удар върху самочувствието.

Това мъчение трябва да спре. Теглото не е начин на поведение, а размерът на дрехите не е грях. Хората имат всякакви форми, размери и цветове на кожата. Един размер не е подходящ за всички! Мисля, че е много важно, всички ние, независимо дали сме медицински специалисти или не, да приемем, че телата ни не са еднакви. Ако успеем да си наложим да мислим за затлъстяването като за медицинско състояние, а не като за цифра на кантара, можем да си помогнем.

Затлъстяването е резултат от натрупването на излишна мастна тъкан (мазнини), което влошава нашето здраве, ежедневни дейности и качеството на живот. Теглото не ни определя като хора. Намирам концепцията „Най-добро тегло“ за полезна. „Най-доброто тегло“ е теглото, което бихме могли да постигнем и поддържаме, докато живеем възможно най-здравословно и най-щастливо. Ако теглото не може да бъде достигнато или задържано, ако заради това трябва да се прави нещо нездравословно или преживяването е негативно това НЕ е най-доброто тегло.

Нека само да си представим свят, в който не отдаваме такова значение на телесното тегло? Това би бил един по-добър свят. Естествено обаче винаги трябва да насърчаваме идеята за здравословното тегло и всъщност можем да бъдем по-успешни, ако намаляваме килограмите умерено и устойчиво.

Мисля, че е време да продължим нататък и да се фокусираме върху постигането на възможно най-здравословното тегло, като същевременно градим самочувствие. Защото ние сме социални същества и това, което другите мислят за нас, е било и винаги ще бъде важно. Но все някъде трябва да поставим границата. Развивайки се като общество, ние имаме възможността да преразгледаме убежденията, които с времето са се появили в нашите култури. Защото не винаги е имало социална норма за слабо тяло, особено при жените.                      

През 60-те години на миналия век се появява млад модел, слабата като щека Туиги. Преди това желаната жена е била с повече извивки и форми на тялото (Мерилин Монро, например). Изобщо ли не сме израснали като общество, за да сме способни да приемем различията? Сега, повече от всякога, имаме правото да избираме. Не е нужно да живеем според наложения от някой друг модел. Искрено се надявам, че докато се разработват терапии за лечение на затлъстяването, които са по-работещи и са научно доказани, ние ще успяваме да насърчаваме по-положително отношение към самите себе си.

Какво представлява самочувствието? Самочувствието е уважението, което всеки изпитва към себе си; съжалявам, ако звучи прекалено просто. Момент - всъщност може би е още по-просто. Самочувствието е от "от мен към мен". Често напомням на хората, които виждам в моята практика, следното:                                                

• Самочувствието не може да бъде спечелено

• Самочувствието не може да бъде дадено

• Самочувствието не може да бъде взето назаем

• Самочувствието не може да бъде свалено от интернет

• Самочувствието не може да бъде закупено

• Самочувствието ВИНАГИ може да бъде ЗАЯВЕНО

Само ако успеем да избавим хората от мита, че затлъстяването би могло да бъде контролирано с по-малко ядене и повече движение, бихме могли успешно да приемем факта, че хората имат различни тела и да ги уважаваме такива, каквито са. Насърчавайте уважение към тялото, в което сте родени, ценете постиженията, които бихте могли да постигнете и не се притеснявайте да заявите ценностите и достойнството, които със сигурност притежавате.“