- Clark PJ. The heritability of certain anthropometric characters as ascertained from measurements of twins. Am J Hum Cenet 1956; 8:49-54.
- Waalen J. The genetics of human obesity. Translational Research 2014; 164(4):293–301.
- Guyenet S. The hungry brain. Outsmarting the instincts that make us overeat. New York: Flatiron 2017.
- Farooqi IS. Genetics of Obesity. В: Thomas A Wadden & George A Bray (eds.). Handbook of Obesity Treatment. New York: Guilford Press 2018; 64-74.
- Guyenet SJ & Schwartz MW. Regulation of Food Intake, Energy Balance, and Body Fat Mass: Implications for the Pathogenesis and Treatment of Obesity. The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism 2012; 97:745–755.
- Morris R. Stranger in a strange land: an optimal-environments account of evolutionary mismatch. Synthese 2018;1-26.
- Qi L. & Cho YA. Gene-environment interaction and obesity; Nutr. Rev. 2008; 66(12):684–694.
- Bell CG, Walley AJ & Proguel P. The genetics of human obesity. Nature Reviews - Genetics 2005; 6:221-234.
- Proietto J. Body Weight Regulation. Essential Knowledge to lose weight and keep it off. Xlibris 2016.
Какъв размер дънки носим? Зависи от гените!
Едни от първите сведения за връзката между гените и затлъстяването се появяват през 1952 г. от група изследователи от Мичиганския университет. Те провеждат проучване, включващо 81 двойки близнаци, предимно от местни училища. Измервани са били различни показатели на близнаците, включително дължината на краката, дължината на предмишницата и дори дължината на носа.
Тези измервания са дали възможност на изследователите да изчислят каква е вероятността тези черти да са наследени от родителите им, т.е. да са наследствени. Оказва се, че от всички характеристики, измерени от изследователите, тези, които най-вероятно се предават по наследство, са телесното тегло и обиколката на талията.
До момента са проведени много подобни изследвания, дори такива, които сравняват близнаци, които не са израснали заедно. Еднояйчните близнаци имали сходно телесно тегло, независимо дали са били отгледани заедно или поотделно след раждането. Това показва, че гените влияят много повече на телесното тегло, отколкото средата, в която живеем. Всички тези открития безспорно доказват, че гените имат основна роля в затлъстяването. Според научните изследвания генетичната предразположеност e между 40 и 70 процента. Всичко казано до тук сочи, че наследените от родителите гени, могат да повишат риска от развитие на затлъстяване.
Как гените влияят върху теглото?
Изследванията в тази област продължават. Но това, което знаем до момента е, че гените имат отношение към това:
- колко храна можем да приемем по време на едно хранене
- как реагираме на усещането за пълен стомах
- колко удоволствие получаваме от определени видове храна
- колко енергия е необходима за основните функции на тялото ни
- как и къде в тялото ни се съхраняват излишните калории под формата на мазнини
Вече знаем, че тези неща имат по-малка връзка с нашата личност и начин на живот, и повече с гените, които носим.
Средата, в която живеем, се е променила, но гените ни - не
Но ако това е така, защо преди сто години много по-малко хора са страдали от затлъстяване? Както казва специалистът по генетика Франсис Колинс: „Генетиката зарежда пистолета, а средата, в която живеем, дърпа спусъка.“
Нашите гени не са се променили през последните сто години. Всъщност, те са останали до голяма степен непроменени през последните 50 000 години. Това, което се е променило, е заобикалящата ни среда. И точно както някои от нас развиват алергии при определени условия, така и някои от нашите гени могат да бъдат активирани и променени от средата, в която живеем.
Сега живеем при различни условия, при наличието на различни видове стрес, храна и технологии. Те взаимодействат с нашите гени по нов начин. И един от резултатите на това взаимодействие е затлъстяването.
В съвременния свят именно гените са тези, които предопределят по-високия риск от затлъстяване
Професор Джоузеф Пройето, изследовател и клиничен специалист в областта на затлъстяването, обяснява генетичната причина за затлъстяването чрез пример с два празни съда. Всеки от тях е с различни размери: единият съд побира пет литра, а другият - петдесет. Съдовете се оставят за една нощ под дъжда, и на сутринта и двата са пълни с вода.
Не е изненадващо, че в по-големия съд има повече вода, отколкото в по-малкия. Професор Джоузеф Пройето обяснява, че това е така, защото по-големият съд е бил създаден да побира повече вода. „С други думи, всеки зависим, както от генетична предразположеност (как е направен съда), така от средата, в която живеем (дъжда), за да развием затлъстяване“, казва той.
Всеки трябва да намери най-подходящия лечебен план за себе си
Как бихме могли да използваме цялата тази информация? В крайна сметка, не можем да променим гените си. Но нашите индивидуални генетични различния могат да ни изложат повече или по-малко на риск от затлъстяване. И така, колкото повече знаем за нашите гени, толкова по-способни сме да вземем информирано решение как да водим борбата за намаляване на телесното тегло. Например, бихме могли да се опитаме да сведем до минимум влиянието на факторите на околната среда, които увеличават риска от развитие на затлъстяване.
Заради нашата индивидуална генетична даденост е вероятно да реагираме различно на различните видове лечение. Това, което помага на един човек, може и да не помогне на друг. Ето защо всеки от нас се нуждае от индивидуален подход при изготвяне на план за лечение на затлъстяването.